На 20 септември 2026 г. Българската национална телевизия излъчи репортаж на журналиста Петър Дойкински за спор относно наследствен имот в местността Манастирски рид край Варна. В репортажа участват собствениците Веселин и Радослав Радневи и представляващият ги адвокат Петър Николов.
Казусът показва колко сериозни могат да бъдат последиците, когато трето лице претендира, че е придобило чужд имот по давност, а собствениците научават за това едва след започването на обстоятелствена проверка или издаването на нов нотариален акт.
Спорът за наследствения имот
Веселин и Радослав Радневи са наследници на къща и парцел с площ над 800 кв. м, използван като лозе. По думите им те притежават нотариален акт за имота, наследен от техните родители.
В началото на 2026 г. братята получават уведомление от Община Варна, че за имота се извършва обстоятелствена проверка. Впоследствие разбират, че друго лице е признато за собственик въз основа на твърдение, че е владяло и стопанисвало имота повече от десет години.
Наследниците оспорват тези твърдения. Според тях лицето не е поддържало имота по начина, описан пред нотариуса. След сигнал от съсед те установяват, че мястото е било разчистено с тежка техника, а лозите и плодните дървета са премахнати.
Веселин и Радослав Радневи са предявили иск пред съда, за да защитят правото си на собственост. Производството все още не е приключило и по спора няма влязло в сила съдебно решение.
Какво представлява придобивната давност?
Придобивната давност позволява на лице, което владее един недвижим имот непрекъснато за определен в закона период, да претендира право на собственост. Самото изтичане на време обаче не е достатъчно. Необходимо е да бъдат доказани конкретни факти относно характера, продължителността и непрекъснатостта на владението.
При обстоятелствената проверка нотариусът може да признае право на собственост въз основа на представени документи и свидетелски показания. Издаденият констативен нотариален акт не решава окончателно спора, когато друго лице твърди, че е действителният собственик. В такъв случай спорът се разглежда от съда, който преценява всички доказателства и може да постанови отмяна на нотариалния акт, ако искът бъде уважен.
Позицията на адвокат Петър Николов
В репортажа адвокат Петър Николов обяснява, че ответната страна е посочила и съществуването на предполагаем предварителен договор за покупка на имота от починалата майка на неговите доверители. По думите му такъв документ не е бил представен на наследниците.
Адвокат Николов обръща внимание, че рядко посещавани или неподдържани имоти могат да привлекат лица, които впоследствие да твърдят, че са ги владели в продължение на години. Рискът е особено сериозен за собственици, които живеят в друг град или извън България.
Как собствениците могат да защитят имотите си?
- Проверявайте периодично Имотния регистър. Така можете своевременно да установите ново вписване, възбрана, ипотека или акт, засягащ Вашия имот.
- Следете фактическото състояние на имота. Посещавайте го лично или чрез доверено лице и реагирайте, ако установите чужди действия или промени.
- Не пренебрегвайте уведомления от община или нотариус. Обстоятелствената проверка изисква незабавна реакция и преглед на всички налични документи.
- Пазете документите, свързани със собствеността и стопанисването. Нотариални актове, договори, кореспонденция, снимки и други доказателства могат да бъдат от съществено значение при бъдещ спор.
- Потърсете правна помощ своевременно. Забавянето може да позволи извършването на последващи сделки или да затрудни събирането на доказателства.
Всеки спор за собственост има свои фактически и правни особености. Защитата трябва да бъде изградена след подробен преглед на документите, вписванията, свидетелските показания и начина, по който имотът действително е бил владян.
Гледайте пълния репортаж: Пореден опит за имотна измама във Варна - БНТ
Повече информация за работата на кантората в тази област ще намерите на страницата Вещно право и недвижими имоти.
Настоящият материал има информационен характер и не представлява правен съвет. Описаното съдебно производство е висящо и спорът предстои да бъде решен от компетентния съд.
Източник: Българска национална телевизия, репортер Петър Дойкински, 20 септември 2026 г.